и аз и кръвта ми сме локва
пред тебе ненужно изтичаме
в краката ти, в чаши, в мазето
и ето как няма вече жена
в мене
вените са пълни с децибели
и всичко е кръв, отрова и пепел
и по-небрежно ще бъде
ето, изчезвам
преди да се превърна в петна
на матрака, който ще изгориш
не е вярно, че кръвта не се пере
не е вярно, че кръвта не се страхува
от кръв, от тъмно и от безразсъдното
страхува се от своята собствена същност
този страх с теб наричаме влюбване
и всико е толкова логично
че сякаш не се случва дори
и аз и ти сме измислица
с която плашат добрите деца
когато не искат да спят
не сме басня, но аз се надявам
да имаме поука в края
друго никога нямахме
и слушам гласа и ръцете ти
изнесена в отделно помещение
да си личи, че хич не умеем
да се пресечем
след като сме се срещнали
Вечерница 