едно яйце падна от дървото

заплашително стана едва когато узнахме
че в раниците на двама ни има диктофон
че той е картината, че аз съм сценария
че е време да отворим оцета на времето

пред нас в дерето тичат диви прасета
краката ми са мръсни второ лято подред
обаче кълвачи, щурци, гора и вълните
звучат вместо чаши, децибели, бутилки

не знам дати и други езици само тяло
дори когато жилят оси по сливиците
да играем играта на децата от батак
вече ми липсваш се казва вместо чао

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s