твоята стая завинаги

устата ми пламва с вкуса на отварата

с която ме лекуваше майка ми

като бях малка помня рафта в килера

или в кутия за хляб я държеше

три супени лъжици всеки ден насила

народна медицина мед орехи и ракия

навиците покълват когато си на пет

опитах да не съм като ръцетеми

бях всичките тези несъвместими

мъже и жени бях сафари бях библия

с календар за разбиване на катинари

и с широко отворени рани чакам баща ми

невидим като време и днес той дойде

кръщене е в морето от белези без мед

наследството което нося вместо детство

защото навиците подраняват за срещи

по три пъти на ден докато спре да горчи

изпиваш насила цялата си самоличност

задължително е да умреш за да проумееш

че причината първо е следствие

теб те има защото винаги те е имало

тялото е подвързия на миналото

Реклами
Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: