знам, пак ще ни настигне уикенд
пак ще твърди, че има имен ден
ще е перде, ще ме спаси
машинката му за бръснене
ще ни узакони и нов килим
пак палачинки, без палатка
пак първа среща с майка му
тя ще ме мрази, ще плачем
ще го делим и ще го питаме
дали е настинал, ял ли е, ризите
чисти ли са, защо не звъни
и пак ще му слагаме захар
в кафето след него сами
ще допиваме себе си
устата ми пламва с вкуса на отварата
с която ме лекуваше майка ми
като бях малка помня рафта в килера
или в кутия за хляб я държеше
три супени лъжици всеки ден насила
народна медицина мед орехи и ракия
навиците покълват когато си на пет
опитах да не съм като ръцетеми
бях всичките тези несъвместими
мъже и жени бях сафари бях библия
с календар за разбиване на катинари
и с широко отворени рани чакам баща ми
невидим като време и днес той дойде
кръщене е в морето от белези без мед
наследството което нося вместо детство
защото навиците подраняват за срещи
по три пъти на ден докато спре да горчи
изпиваш насила цялата си самоличност
задължително е да умреш за да проумееш
че причината първо е следствие
теб те има защото винаги те е имало
тялото е подвързия на миналото
най-важните решения
най-влажно разрешавам
често с грешки
честно бягам
в прилагателни
стрували са си
кръвта потта сълзите
всичко което изпих
чантите ми са пълни с химикалки
багажът навсякъде е събран
чантите ми са пълни с пясък
багажът навсякъде е разплакан
добро е утрото
когато предхожда
лека нощ
когато се изповядваш
без да вярваш в църквата
без да вярваш във вината
без фин млечен шоколад
расото замества воал
събличаш го с истории
за себе си
в минало време
наливаш
когато някой те изпива
нека е на екс
с лимон и смелост
вместо сол
да е прозорец
когато ме няма
в прогнoзата за времето
съм най-реална
когато обвивам наоколо
в стреч фолио
трупът сам се появява
през ненаписаното диша
като стар навик
моя безсмъртна любима
местопрестъплението
е едва кутия
с неизпратени писма
нека поделим клечките кибрит
обличам червената ти риза
заради това, че идвам
две стъклени чаши
са във фризера
