третирай с вино

любовта е винаги

излизане

от упойка

и от медицината

яна в огледалото

момиче
ти не си
free spirit
в риза

ти си фризби
в изба
през призмата
на вино

журналистиката никога не липсва

идвай си вкъщи при морето
хип хоп фест
до днес жъна последствия

отново и завинаги търся квартира
имам цвете до себе си
веднага ме отвлечи тя попита
кое утре
ежедневното
календарът си има свое мнение

от теб зависи сама си липсваш
извинявай че ти го казвам в очите

мислех, че се харесваме тя попита
ние сме влюбени къде си ела
въпросителен от тука те виждам
при тебе петъка го е срам
всички те от три месеца се срамуват

но аз мисля за воев и прощавам
бегълци а нали се харесвахме
вместо зеници удивителна устата ми
стига до коленете
изнемогваме без енфие
има и какво за довечера
ще посрещаме изгреви и мъже
вещерко ще разбереш
много е лесно сложно да стане
после стрелки и фонтани

място за душене

през цепките на времето
тялото ми си намери място
където е било преди
ти винаги да тръгнеш

преди стените да се разтекат
и босите ми като теб крака
в леглото локва да поплачат

чаят обиден горчи и ме чака
след теб да се върна в сегашното
време без място за тяло без мед
време без мен без обичам те

по топки

пушим там, където съм се прибирала
спирала от голо нагоре
на тротоара до залепените ключове
веднъж опитах да заспя
часовник изрисуван върху трафопост

 

с мъжки дънки и със мъжки боксерки
червен лак на ноктите, макове в погледа
мрак под мен след мен по топки
броди съвършеният баща на дъщеря ми

 

разказвам му със страх
за нощта
когато прослушах Морфин
той си отива

 

от голо нагоре

чантите ми са пълни с химикалки

багажът навсякъде е събран

чантите ми са пълни с пясък

багажът навсякъде е разплакан

сол в ранните

добро е утрото
когато предхожда
лека нощ

когато се изповядваш
без да вярваш в църквата
без да вярваш във вината
без фин млечен шоколад
расото замества воал

събличаш го с истории
за себе си
в минало време
наливаш

когато някой те изпива
нека е на екс
с лимон и смелост
вместо сол
да е прозорец

за нова рокля

аз дори бяло вино пропих

светът се е пръснал

по шевовете и по шефовете си

и сега отбираме кръпки

за новата булчинска

акълът не идва

той е прилив и отлив и прилив

и отлив като жената

като константа

която всеки път е различна

но вярна

слънчоглед върху Данте

бях измислила три изречения

а сега ги няма

пуснала съм ги по течението

на всичко, което забравям

 

бях решила какво да се правя

вместо все да ме няма

всичко свърши и не е промяна

подмяна е плюс Данте

разплитане

същата марка цигари
на масата
засрамвам се
гледаме отсреща терасите
онази с бялата стълба
изпълва
цялото разстояние
между предните два зъба
между вратовръзката

красна

междувременно чета интервюта

в които ме наричат курва

живея в блок

който е едновременно

в два квартала

не се сърдя

стори ми се

грозни елени ме гледат

от стената

цял ден

очите плачат

говоря с мъртвите по телефона

после се обажда

частен детектив

все ме улучват

докато правя упражнения за китки

докато не успявам

да спра цигарите

да спра да искам

повече от вече разплиснатото

срещу лилавата табела STORY

стори ми се, че съм аз

тази в огледалото

с побелялата коса

не съм се сраснала

до другата среща по същото време

до другото време

на същата среща

сред насрещното

едно яйце падна от дървото

заплашително стана едва когато узнахме
че в раниците на двама ни има диктофон
че той е картината, че аз съм сценария
че е време да отворим оцета на времето

пред нас в дерето тичат диви прасета
краката ми са мръсни второ лято подред
обаче кълвачи, щурци, гора и вълните
звучат вместо чаши, децибели, бутилки

не знам дати и други езици само тяло
дори когато жилят оси по сливиците
да играем играта на децата от батак
вече ми липсваш се казва вместо чао

колкото поеме

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

за втората супа в гората
в хамака на революцията ми
той спи и виси като кухня
стършелите надзирават
когато не пият бира с нас
живеят в банята от дамаджана
капелата на майка на мъже
стърчи набучена на кол
наоколо другото е природа

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

кутия с форма на човек

когато ме няма

в прогнoзата за времето

съм най-реална

когато обвивам наоколо

в стреч фолио

трупът сам се появява

през ненаписаното диша

като стар навик

моя безсмъртна любима

местопрестъплението

е едва кутия

с неизпратени писма