Archive for ‘неподредени’

21.06.2014

имах само птици и шестици

живота преди теб наричам

пъзел на срещата ни

на общата самоличност

репетиция и необходимост

от предричане

защото теб заслужавам

отлична бях на изпитите

а ти съвсем като лош ученик

ме взе без да прочетеш

указателните табели

всички мои бивши адреси

така ме освободи от тежест

от образите ми

които са очаквали да те видят

за да се сглобим

 

Реклами
04.02.2014

журналистиката никога не липсва

идвай си вкъщи при морето
хип хоп фест
до днес жъна последствия

отново и завинаги търся квартира
имам цвете до себе си
веднага ме отвлечи тя попита
кое утре
ежедневното
календарът си има свое мнение

от теб зависи сама си липсваш
извинявай че ти го казвам в очите

мислех, че се харесваме тя попита
ние сме влюбени къде си ела
въпросителен от тука те виждам
при тебе петъка го е срам
всички те от три месеца се срамуват

но аз мисля за воев и прощавам
бегълци а нали се харесвахме
вместо зеници удивителна устата ми
стига до коленете
изнемогваме без енфие
има и какво за довечера
ще посрещаме изгреви и мъже
вещерко ще разбереш
много е лесно сложно да стане
после стрелки и фонтани

14.09.2012

документалистика

 – какво се случва, когато един поет е влюбен?
 – превръща се в човек!
 – обратна еволюция.

14.09.2012

бъди красива и мълчи

казваше баща ми на жените
той не е така директен
но виждам, че го мисли
и ми се говори повече дори

13.09.2012

черновата от първия ден

пак стресната къде съм
се събуждам
и съм вкъщи
до мен спи поета
без да се търсим

сядам на жълтия стол
поглед вперен в кръста
свети георги, казва
е любимата му църква
ще я посетим в неделя
дотогава гледаме върха и
покривите чак до витоша

в новия ни дом има
всичко най-необходимо
кафе за първата сутрин
многозърнестия хляб от вчера
кош пълен със пране, тефтера

08.09.2012

монолози и поза

цяло лято настоявах

престоях наситих

наситнихте ме

сбихме се

пак пихме

монолози

по спомените им

вземи почерпи се

вагината й боли ли

ме по заслепените

погледи прогледни

ти също пробвай

помни и ще имаме

винаги

за какво да спорим

вместо мен

31.08.2012

смъртта, казват, е начало

в 4:44 кражбата на нет върви по-леко
антидръгс видеата – не

в 4:44 спонтанно започвам да подреждам
всичко, което съм пуснала по течението

в 4:44 нямам други теми освен онези
по които четири месеца мълчах

в 4:44 се надявам да не сънувам отново
как ровя в дрехите ми – те са в затвор

в 4:44 прехвърлям наум четирите тениски
и двата чифта дънки – само тях спасих

в 4:44 вече не издържам да съм лишена
от вещите ми и особено тефтерите

в 4:44 броя грешките на другите
прощавам обилно, но помня

в 4:44 не ми пречи пълнолунието, синя луна
вия срещу себе си и съм закъсняла

в 4:44 повтарям на глас, че всичко се напасва
дом в бъдеще време, работа от утре, той

в 4:44 пиша на всеки, че съм щастлива
което да се чете: умирам от страх

13.08.2012

ето какво си написах преди срещата

сетих се!
тази вечер морето ще треска шамари.

а аз, цялата обляна

в мъдрост
този път ще си ги спестя
не че ми е кисело 
гроздето, честна съм
поне пред себе си
а най-сетне съм сама

проумях

че от мен се иска само едно 
да разчупя
модела, да се предотвратя
като от екшън с медиуми

но трите години май все пак са се случили
или? помните ли ги? кой победи?

але але але
аз 
съм пас
странни неща се случват и може би 
също са вид 
излизане от схемата
проблемът е 
там, че едва дишам 
от промени
след като се задуших 
със затишие

решенията са най-жестоките мъчители
този уикенд мога и без тях

палци долу
по-тъпо изречение
от любов ли бе да го опишеш
няма

03.08.2012

аз като като отшелник в шепите си

чета си архивите и чувствам, че винаги
съм познавала майския календар
себе си, световете, описвала съм
светлината в края на амнезията
не тази от снощи, а общата

аз като мъдрост, аз като грешка, аз като праистория
като жонглиране с огледала
и с карма
закърпената памет на баба ти

никога не вниквам между редовете си навреме
съставям си ребуси от себе си и се дистанцирам
до след две години
когато съм различна
и ще ги разнищя, по невнимание
поради драстичност

30.07.2012

огледало за масово поразяване

аз съм машина за безсъние
копче
говори ми се

със звездите
отразявам ги
съшивам
бримките им

инсталирам се, излагам
платно, графити, скицник
с риск
от криеница
цапане
проявявам се като тайна
на морското дъно
но и на други видове дъна
само не и на повърхността

греша, за да знаете, денем
къде да вденете енергията
а през нощта
се пиша и прочитам
как са дишали древните вещери
как са клели, защо са си почитали
отчетливите блудни дъщери?

ще видите

14.07.2012

сгрешавам се като задача

когато обилно ми се доплаче

се гримирам

мирно решение

пререшавам се

като грешна задача

като всеки път

тъпкано

до безпътност

13.07.2012

кръговрат на нищетата


всичко е зловещо дежа вю


страхувам се


да ви го кажа 

ще възстанете 

срещу рутината 

на срутвания, барут 

и новo натрупванe

03.06.2012

not to touch the earth

гледаш на себе си

като на събирателна личност

със стил на безсмъртен

и поведение на водач

който се отрича

от следите си

преследваш шепа тъжно его

само с него ли си себе си

или симптомите са зли

трябва да си повече от ти

да надскочиш сянката си

и дори да спреш завинаги

да хвърляш сянка

само камъни и жито

отчитат след теб но тихо

16.05.2012

проза съм

през нощта вземам решения
а на сутринта
противоположното мнение
ми бие шамари


аз ли ти липсвах или 
вниманието ми?

когато акцентът си ти
а аз – моливник

бликвам
проза съм
прозирам

спихваш
проза си
позираш

10.05.2012

адът – това са моите чернови


в главата ми се блъскат 
цял ден осем песни 
на Violent Femmes и 
шепа Нова Генерация
понякога дори умея 
да се вслушвам
в другите
или в собствените ми думи
знам, че ще си платя за това
вече е потекла и лихва
в дланите ми – грапави са

от толкова мислене

оставила съм си много за четене
през последните три години
време беше да се заинтригувам от себе си
и без това почти не знам
какво съм вършила през две и десета
и през още няколко месеца

вглъбявам се във черновите ми
и в купчинки изписана хартия
не съм толкова психеделична
колкото се надявах
хронологията унищожих
но думите ме побеждават

чета се като непознат автор и се трогвам
а дори не помня кой, кога, защо
съм обличала в мастило
и в това, което наричам метафора
за да тежи
повече от спомените ми