стори ми се

грозни елени ме гледат

от стената

цял ден

очите плачат

говоря с мъртвите по телефона

после се обажда

частен детектив

все ме улучват

докато правя упражнения за китки

докато не успявам

да спра цигарите

да спра да искам

повече от вече разплиснатото

срещу лилавата табела STORY

стори ми се, че съм аз

тази в огледалото

с побелялата коса

не съм се сраснала

до другата среща по същото време

до другото време

на същата среща

сред насрещното

едно яйце падна от дървото

заплашително стана едва когато узнахме
че в раниците на двама ни има диктофон
че той е картината, че аз съм сценария
че е време да отворим оцета на времето

пред нас в дерето тичат диви прасета
краката ми са мръсни второ лято подред
обаче кълвачи, щурци, гора и вълните
звучат вместо чаши, децибели, бутилки

не знам дати и други езици само тяло
дори когато жилят оси по сливиците
да играем играта на децата от батак
вече ми липсваш се казва вместо чао

колкото поеме

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

за втората супа в гората
в хамака на революцията ми
той спи и виси като кухня
стършелите надзирават
когато не пият бира с нас
живеят в банята от дамаджана
капелата на майка на мъже
стърчи набучена на кол
наоколо другото е природа

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

кутия с форма на човек

когато ме няма

в прогнoзата за времето

съм най-реална

когато обвивам наоколо

в стреч фолио

трупът сам се появява

през ненаписаното диша

като стар навик

моя безсмъртна любима

местопрестъплението

е едва кутия

с неизпратени писма

that awkward moment

когато заглавието

се окаже истина

любовта трие

три години

после ти писва

да пренаписваш

за мъртвите

добро

или нищо

и за теб важи

ще продължаваш ли

да духаш свещта

дълго

след като е угаснала

статус

гледам я от страни
от ниско
тази влюбена деница
която казва на приятелките си:

той ме води повече по сватби
отколкото по барове

и забравям как се живее
извън нея