Archive for август, 2013

27.08.2013

стори ми се

грозни елени ме гледат

от стената

цял ден

очите плачат

говоря с мъртвите по телефона

после се обажда

частен детектив

все ме улучват

докато правя упражнения за китки

докато не успявам

да спра цигарите

да спра да искам

повече от вече разплиснатото

срещу лилавата табела STORY

стори ми се, че съм аз

тази в огледалото

с побелялата коса

не съм се сраснала

до другата среща по същото време

до другото време

на същата среща

сред насрещното

10.08.2013

едно яйце падна от дървото

заплашително стана едва когато узнахме
че в раниците на двама ни има диктофон
че той е картината, че аз съм сценария
че е време да отворим оцета на времето

пред нас в дерето тичат диви прасета
краката ми са мръсни второ лято подред
обаче кълвачи, щурци, гора и вълните
звучат вместо чаши, децибели, бутилки

не знам дати и други езици само тяло
дори когато жилят оси по сливиците
да играем играта на децата от батак
вече ми липсваш се казва вместо чао

10.08.2013

колкото поеме

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

за втората супа в гората
в хамака на революцията ми
той спи и виси като кухня
стършелите надзирават
когато не пият бира с нас
живеят в банята от дамаджана
капелата на майка на мъже
стърчи набучена на кол
наоколо другото е природа

тиквичка патладжан два картофа
гъби чесън лук лимон приготвям

08.08.2013

кутия с форма на човек

когато ме няма

в прогнoзата за времето

съм най-реална

когато обвивам наоколо

в стреч фолио

трупът сам се появява

през ненаписаното диша

като стар навик

моя безсмъртна любима

местопрестъплението

е едва кутия

с неизпратени писма

Етикети:
06.08.2013

that awkward moment

когато заглавието

се окаже истина

любовта трие

три години

после ти писва

да пренаписваш

за мъртвите

добро

или нищо

и за теб важи

ще продължаваш ли

да духаш свещта

дълго

след като е угаснала

05.08.2013

статус

гледам я от страни
от ниско
тази влюбена деница
която казва на приятелките си:

той ме води повече по сватби
отколкото по барове

и забравям как се живее
извън нея